Ден преди предстоящия ми турнир

Ден преди турнир винаги носи една особена емоция. Притеснение? Да. Но това е хубавото притеснение — онова, което те държи жив, фокусиран и напомня, че ти пука. Колкото и турнири да имам зад гърба си, вълнението никога не изчезва. И честно казано, не искам да изчезва. То е част от играта.

Желанието за победа е там, разбира се. Но с времето започнах да ценя и загубите. Те са сурови, понякога болезнени, но винаги честни учители. Всяка грешка, всяко пропуснато продължение, всяка прибързана идея — всичко това ме развива и ме прави по-добър играч и човек.

Утре турнирът ще се проведе в Пловдив, в Тракийско дружество „Войвода Руси Славов“. Форматът е класически за подобни събития — Швейцарска система в 7 кръга, с контрол на играта 15 минути + 5 секунди добавка на ход. Турнирът е разделен на две групи:

А турнир: до 2400 ЕЛО
В турнир: до 12 години
Обичам този тип състезания — събират се хора с различен опит, стилове и амбиции. Всеки идва с нещо свое, а накрая всички си тръгваме с нещо ново.

Дали се записвате на такива турнири? Какво е вашето усещане преди първия ход — спокойствие, напрежение или онова сладко смесено чувство, което само шахът може да даде?