Ананд победи в най-трудния мач в живота си
[ed note: you can read an English version of this article at http://www.chess.com/article/view/anand-won-the-toughest-match-in-his-life]
Когато преди седмица написах първата си статия за chess.com един мъдър читател ме критикува за твърде мекото заглавие- минимален превес за Ананд. Точка аванс и начало на втората половина с бели фигури за индиеца-наистина звучеше много тежко за Топалов, но курсът на петата и шестата партии бе индикация, че мачът върви към прелом.
В седмата партия българският гросмайстор приложи отлична новинка с черните фигури. Той първо пожертва качество, а после и фигура:
На няколко пъти се отклони от трикратно повторение и владееше инициативата през по-голямата част от играта. Ананд обаче се защити изключително точно и дори се бореше за победа в ендшпила. Крайният резултат бе реми и морална победа за претендента.
В осмата Топалов изравни резултата. Ананд избра отново Славянската „стена”, но като че подобна пасивност не му бе по душа. Той заигра активно, но пропусна тактическа тънкост и изпадна в много тежка позиция. Топалов не се отказваше и притискаше съперника си до стената, въпреки брилянтната защита на шампиона. Упоритостта на българина и волята му за успех дадоха плодове и Ананд сбърка вече в реми позиция.
Този път Топалов прояви хладнокръвие и изобретателност в позиция в която мнозина биха махнали с ръка и спаси критична половинка. На прес конференцията световния шампион изглеждаше изтощен и отчаян.
Белите владееха инициативата в следващата партия и този път Топалов пропусна добра възможност да поведе:
Курсът на борбата предвещаваше най-лошото за многобройните почитатели на Ананд. Предпоследната партия обаче бе индикация че той няма никакво право да се предава. В позиция в която почти всеки би повтарял ходовете за реми (особено като се вземе под внимание, че евентуална загуба би решила на практика мача), Ананд избра изключително рискован и агресивен план:
Дебютът на последната партия не предвещаваше бури. Топалов имаше по-добра пешечна структура, а Ананд компенсираше с активна фигурна игра. Нещата клоняха към реми, когато българинът реши да играе за всичко или нищо. Начинът по който го направи обаче напомня повече за ритуалните самоубийства:
Веселин загуби партията, а с нея и мача. Причина за свръх рязката му игра на победа се оказа фатализмът- българинът се опасяваше да играе рапид на датата тринадесети-същата цифра на която той загуби титлата в Елиста.
Мачът се оказа изключително интересен и непредсказуем, а Ананд го нарече: „Най-трудният в кариерата ми”. С изключение на последната партия липсваха откровени груби грешки и нямаше нито едно кратко реми. Двамата гросмайстори радваха шахматния свят с безкомпромисна и пълнокръвна борба.
За съжаление в един мач не може да има равен резултат, а едиствено победител и губещ. Веселин Топалов загуби мача, но може да върви с високо вдигната глава. Неговият феноменален стремеж да извлече максимума от всяка позиция, да се бори до последната пешка вдига неимоверно много имиджа на играта по целият свят. Благодарение на него малка България бе домакин на три супер-турнира, полуфинален и финален мачове за световно първенство- събития, за които не бихме могли и да мечтаем преди години. И вероятно ни очакват още прекрасни турнири.
Вишванатан Ананд спечели в равна борба. Индиецът доказа, че не е само много комплексен супер-играч, но и че е супер-спортист с желязна воля и силни нерви. В решаващите последни две партии той бе самият себе си.
А освен него спечелихме и ние-милионите почитатели на древната игра. Дай боже да се насладим на повече такива мачове за в бъдеще!
