venue
Sumali
Dis 16, 2010
Huling Nag-Online
15 oras na nakalipas
Mga Tumingin
88,053
Mga Tagasunod
314
Puntos
10,608
Miyembrong Platinum
Mula pa noong Set 4, 2014

Малко по-натам или малко по-насам, 

нещо ще ли да премине?
Ще ли да заходи слънцето без вик?
Ще ли да познаеш своя крехък лик?
Отвъд думите и сладката омая,
потънал в своя сноп на тленното си тяло?

Думите - малки съблазни, 
гласове – прокудени от Рая.

Подобно на очите,
в които ще потъна крехка,
ще си отиде този миг
поседнал на ръба на океана.

Да ме изтриеш е толкова лесно.
Аз съм само капка на дланта ти.

Вода, която слънцето ще изпие ненаситно,
за да намери малка си утринна утеха.

Бъди този морав лъч,
 който ме затопля нежно 
преди да ме изгори завинаги.

Аз няма да бъда пречка.
Аз ще бъда мост.

Да отидеш в нещо по-светло.
Светът те вика.

Това е моята неподатлива на опитомяване грива.
Няма бури, нито ветрове, 
които да пленят мислите ми крехки.

Любовта не може да се обясни.
Тя е нещо, което може да те извиси, 
но може и да подложи устоите ти на изпитание.
В единия случай ще познаеш Рая, а в другия-Ада. 
И все пак-любовта е повече от това.